Телефони за спешни повиквания

НАЧАЛО / Статии


15.04.2009 г., вестник "Струма"

Д-р Красимир Михайлов е роден в Благоевград.
Завършил е Природо-математическа гимназия “Сергей Корольов” -
Благоевград. Учи медицина във Висшата медицинска академия - София.
Има придобита специалност по вътрешни болести, експерт е по акредитация
на лечебни заведения и магистър по публична администрация и
здравен мениджмънт.


В седмицата на Световния ден на здравето разговаряме с директора
на Спешна помощ за Благоевградска област д-р Красимир Михайлов:

Първичната медицинска помощ е неефективна,
много хора прескачат личния си лекар и идват при нас,
Благоевград няма нужда от нова болница, а от нова сграда

Д-р Михайлов, как се отразява световната финансова криза при вас, търсят ли пациентите по-често първа помощ, или не?
- За изминалия месец постъпилите повиквания в 10-те филиала за спешна помощ на територията на Благоевградска област са 2940. С 440 е увеличен броят на спешните обаждания само за месец, в сравнение с предходния февруари, когато първа помощ са потърсили 2500 нуждаещи се. Центърът за спешна помощ има и социална функция, нашите екипи имат готовност да поемат тежестта на тази криза и да оказват помощ при необходимост както на здравно осигурени, така и на социално слаби. Само за месец март дежурните екипи са оказали първа помощ на място на 227 травматични случая, сред тях битови, транспортни, производствени и спортни. 16 от пострадалите пациенти с травми са от криминален характер вследствие на упражнено насилие върху тях или от друго естество. Завишени са и спешните случаи с отравяния - 22, сред тях попадат случайни - битови, алкохолни и умишлени, и тук е мястото да отбележа, че статистиката показва тревожни данни за първото тримесечие на 2009 г. - по 45-50 регистрирани случая на травматизъм на месец при катастрофи. За месец февруари има пътни произшествия на 1, 4, 8, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 21, 26 на територията на областта. Това показва, че има сериозен проблем с движението по пътищата. Като количествена проява изключително много са ПТП-та с тежък травматизъм, който води до усложнения, дори и инвалидизация. Има и смъртни случаи. Това е най-тежкият изход, който води до обрат в живота на цели фамилии. В края на миналата година Благоевград загуби един свой млад гражданин, друг младеж е със сериозни увреждания. Ако трябва да посочим причините за тези тежки катастрофи, от една страна, са старите автомобили втора ръка и в същото време новите коли са с голяма мощност, развиващи бързо високи скорости. Не на последно място искам да подчертая и това, че България има лоша инфраструктура по отношение на пътни артерии. Като превенция за недопускане на такъв огромен транспортен травматизъм би трябвало да бъде изграждането на автомагистрала “Струма”.
- В кои райони се случват най-често тежки катастрофи?
- Конфликтните точки в областта, места с концентрация на ПТП, са 28. Там шофьорите явно развиват по-високи скорости и губят управление над автомобилите. Тези точки са уточнени съвместно с ОД “Полиция” - Благоевгради. Четири са местата, където се случват най-често катастрофи в областта: при изхода на града в направление Симитли, където пътното платно става от двойно единично, при бензиностацията на “Петрол”, при полигона и при автосервиз “Монца”; по направление КПП - Логодаш има концентрация на пътни произшествия на моста над р. Струма. За община Симитли има концентрация на ПТП на главен път Е-79, на входа на Симитли и по направление Предел, между село Градево и м. Предел. За община Кресна - в района на входа и изхода на града и при село Долна Градешница. За община Сандански конфликтните точки са на входа на града, техномаркета при Дамяница и при село Левуново; за община Петрич - на разклона за село Рибник и преди КПП - Кулата, по направление Петрич - Струмешница в района на село Първомай, за община Гоце Делчев - в посока село Сатовча, при моста на р. Места, на разклона за село Гърмен и след село Долно Дряново. Апелирам водачите на моторни превозни средства да бъдат внимателни по време на шофиране, особено на тези места.
- Д-р Михайлов свикнаха ли хората с тел. 112, звънят ли при нужда на него?
- Спешни обаждания се приемат едновременно и на двата телефонни номера - 150 и единния европейски номер 112. Център 112 се намира в София, обслужва нашата област заедно с други области от Югозападна България. Първо обаждането попада там, откъдето се насочва за нашата радиокоординационна централа - РКЦ в Благоевград. На тел. 112 могат да се изпращат сигнали за пожар, аварии, бедствия, злополуки. Статистиката показва, че хората все още звънят повече на тел. 150, около 90% от обаждания са на него, въпреки въвеждането на единния номер за спешни обаждания 112 преди една година. Реално в Благоевград този номер работи от средата на юли, в момента се доизгражда информационната система, която ще обслужва и останалите 9 филиала. Идеята е да има централизирана връзка, която да приема всички сигнали от областта, по план до септември системата трябва да бъде в готовност. Това ще даде възможност за архивиране на всички постъпили повиквания, както и добра комуникация между самите филиали и различните служби - пожарна, полиция и Гражданска отбрана, за бързо реагиране. Искам да уточня, че двата номера - 150 и европейският 112, са само за спешни повиквания при нужда от спешна помощ.
Само за Благоевград за месец март дежурните мобилни екипи /с линейки/ са оказвали първа помощ на място на 795 пациенти, от тях 50% са от спешен характер, останалите 310 случая са нуждаещи се от т.нар. неотложна медицинска помощ, които не са потърсили или не са открили личния си лекар.
- 238 са случаите на транспортиране на пациенти в тежко състояние, придвижвани от филиалите до областната болница в Благоевград и оттам при необходимост до столични лечебни заведния.
Друго, което прави впечатление, е броят на хоспитализираните пациенти, на територията на областта за месец март те са 371, от тях 65 са деца. Амбулаторните прегледи за предходния месец са 3875 - това са пациенти, които търсят помощ в нашите сектори, идват на място в 9-те филиала в региона, без този в Благоевград, тъй като преди 2 години Спешно отделение в областния град премина със заповед на Министерство на здравеопазването към областната болница.
- Зад тази огромна цифра - близо 4000 нуждаещи се от медицинска помощ, какви пациенти стоят?
- На първо място са спешните случаи, но всеки пациент знае, че ние действаме безотказно и денонощно. Хората знаят, че могат да получат при нас медицинска помощ и някои от тях умишлено “прескачат” личния си лекар. В нашата структура се оказва медицинска помощ, независимо дали си здравноосигурен, или социално слаб. Тази огромна цифра говори и за известна неефективност на първичната медицинска помощ, дори и в специализираната извънболнична помощ, защото този голям брой пациенти, които търсят структурите на спешна помощ, показва, че организацията на работа не е съвсем добра. Ние гасим пожари, ако трябва да се изразя образно, които е трябвало да бъдат предотвратени с профилактика и ранно диагностициране. През последните 5 години прави впечатление, че има завишение на инфаркта на миокарда и мозъчния инсулт. Само за изминалия месец в Благоевград 12 пациенти са получили инфаркт на миокарда, а мозъчен инсулт - 25. По време на преходните сезони има рязко завишаване на сърдечносъдовите заболявания, една от причините е високото артериално налягане, което, нелекувано адекватно и своевременно, води до тези усложнения.
- Д-р Михайлов, има ли Центърът за спешна помощ проблем с кадрите?
- Проблемът с кадрите съществува и той е за цялата система на здравеопазване. Защото се оказва, че има недостиг както на лекари, така и на медицински сестри. Кризата с кадрите е много сериозна, все по-малко млади колеги постъпват на работа тук. В спешния сектор и в държавната болница свободните места се попълват от пенсионери. Нека да не ме разбират погрешно, нямам нищо против тях, но млади сили не се вливат в нашите редици. А това е проблем. Всеки работодател се старае да привлече лекари. По отношение на фелдшери и медицински сестри нашите щатове са запълнени. От тази година във филиала в Благоевград има назначени 2-ма нови лекари от Дупница - д-р Красимир Стойчев, специалист невролог, и д-р Николай Апостолов, специалист по вътрешни болести. И двамата колеги имат опит в спешната помощ, идват от ЦСМП - Кюстендил. От този месец в Гоце Делчев започна работа д-р Георги Хаджинеделчев, който идва от София. Има постъпила молба и от една колежка за работа в Благоевград. Една от причините за кадровия дефицит на лекари е непропорционалното им разпределение в големите градове като София, Пловдив, Варна и други, където има медицински университети, има досатъчно лекари, а в същото време в малките градове има недостиг. При нас има криза за лекари в Гоце Делчев. Друг фактор е незаетостта на лекари пряко с медицинска дейност в лечебни заведения, това са специалисти, които работят в Здравната каса, здравни институции като търговски представители на лекарствени продукти.
В момента няма подготовка на фелдшери, не знам какво ще стане след години. Би трябвало да има приемственост, някаква стратегия и програма, кой ще замести тези кадри, които са обучени да оказват първа долекарска помощ и да работят самостоятелно. И ако сега спешната помощ разчита на тези медицински специалисти, тъй като в страната има филиали, в които изцяло тежестта на работния процес се поема от фелдшери заедно с медицинските сестри, то много скоро тяхната липса ще се усети. От 1990 г. досега няма обучение на фелдшери. Тези учебни заведения се закриват, без да има приемственост.
- Д-р Михайлов, при тази криза за специалисти какво е Вашето становище относно идеята в Благоевград да се строи нова болница?
- Благоевград няма нужда от нова общинска болница, а като областен град от нова еднокорпусна сграда, където да се помещава областната многопрофилна болница. В момента този павилионен тип на държавната болница е неефективен, сградата е остаряла, разходите за поддръжка са огромни. Парадокс е, че броят на болниците не се оптимизира, а нараства. Има една Здравна каса, финансовият ресурс е ограничен, средствата се разпределят между лечебните заведния. На град със 100 000 население, при наличие на една държава и една частна болница, не е необходима и общинска болница. Има дефицит на кадри кой ще работи в новоразкрита болница. Нека не забравяме, че в Благоевград има и четири областни диспансера със стационар - по онкологични заболявания, по белодробни болести, кожен и психиатричен.
Благоевград има нужда от нова болнична сграда, но не и от нова структура.
Разговаря
СЛАВА ИВАНОВА

Copyright © 2009 / Дизайн от news