Телефони за спешни повиквания
|
НАЧАЛО / Статии 19.06.2010 г., вестник "Струма" Заседание на Областния съвет по здравеопазване в Пиринско Директорът на РЗОК д-р А. Каркелев: Преведени са 83% от парите за извършената болнична дейност през април, преминаваме на делегирани бюджети Шефът на Спешната помощ в Пиринско д-р Антова: Сериозен проблем е уговарянето за хоспитализация на пациента окомплектоването с документи Има напрежение в организацията на обслужването на спешно болни пациенти в общинските болници в Сандански, Разлог, Гоце Делчев и Петрич. Това стана ясно на проведения вчера Областен съвет по здравеопазване с председател д-р Анатоли Тачов. Проблемът се задълбочил тази година след отпадането на клинични пътеки поради липса на специалисти в общинските болници и транспортирането на болни от спешен характер в областната болница и в столични клиники. Ситуацията в здравеопазването дискутираха директорът на РЗОК д-р А. Каркелев, на ЦСМП - Благоевград д-р В. Антова, на общински и областна болница, диспансери и председателите на съсловните организации на лекарския съюз и зъболекарите. Съгласно нормативна уредба за оказване на спешна помощ дежурният лекар от филиала на ЦСМП - Благоевград настанява болния в приемния сектор към съответната болница за диагностично уточняване и последващи медицински дейности. В болницата в Разлог няма разкрит приемен сектор, а в болница “Св. Врач” - Сандански има само дежурна медицинска сестра, без лекар. Д-р Величка Антова, директор на ЦСМП - Благоевград, каза, че сериозният проблем е, че често спешният екип тръгва с болен от общинските болници, без да е уговорен за хоспитализация в областната болница или софийска клиника, без окомплектовани документи, и това затруднява процеса. Крайно време е да се създаде ред в името на пациента и за професионална защита на медиците, каза д-р Антова. Факт е обаче, че общинските болници нямат достатъчно кадрови ресурс за поддържане на приемно отделение. Директорите на общинските болници д-р Божидар Велев, д-р Илия Тонев и д-р Олег Яков обясниха, че те обслужват пациенти от спешен порядък, извършват изследвания, консултират и диагностицират за сметка на бюджета си. На какво основание ние трупаме задължения, без това да е наш пациент, но той става ангажимент на болницата, когато се хоспитализира при нас, опонира д-р Тонев. Законът е регламентирал задълженията на болниците за активно лечение относно спешността, те трябва да обслужват 24 часа спешно болни и ако нямат приемен сектор, ръководството носи отговорност, обясни д-р Тачов. Д-р Каркелев каза: От тази година навлезе кардиоинвазивното лечение в МБАЛ “Пулс” и МБАЛ - Благоевград, това е вискоспециализирана медицинска дейност, оттам дойде и повишението на плащанията. За същия период миналата година плащанията са 8 776 000 лв., сега са близо с 2 милиона лв. повече. Здравната каса е сключила в началото на февруари 709 клинични пътеки за болнична помощ в Пиринско. Преди дни са преведени 83% на всички болници за извършена дейност през април. Най-честите нарушения се установяват при лица, които едновременно се водят лежащо болни в болницата и на преглед при специалист на кабинет /в извънболничната помощ/. Плащания ще има, когато се изясни случаят. За януари и февруари парите на болниците са изплатени 100%. Следващото тримесечие - юли, август и септември, болниците ще имат делегирани бюджети, но цифрите още не са утвърдени, съобщи д-р Каркелев. СЛАВА ИВАНОВА |
Copyright © 2009 / Дизайн от news
|